Добре дошли на сайта на ПТГ
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК – 24 МАЙ!
Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост
НЕКА НЕ СТИХВА ЖАЖДАТА ЗА ЗНАНИЯ, ДУХОВНОТО ВЪЗВИСЯВАНЕ И СВЕТЛИЯТ ЗОВ НА БЪЛГАРЩИНАТА У ВСИЧКИ НАС!
Всъщност Джон Атанасов посещава България два пъти. Първото му посещение е през 1970 г. по инициатива на акад. Благовест Сендов. Тук е награден с орден „Кирил и Методий“ – първа степен. Тогава Джон Атанасов изнася няколко лекции в Българската академия на науките, посветени на изобретяването на компютъра.
Второто му посещение е през май – юни 1985 г. Джон Атанасов вече е признат за изобретател на непрограмируемия компютър, тъй като историческият съдебен спор е завършил в негова полза. Тогава е награден с орден „Народна Република България“ – първа степен.
Наред с двата си български ордена Атанасов вече е получил и най-голямото научно признание на България – през 1983 г. е избран за чуждестранен член на БАН, а от 1988 г. името на Атанасов кръжи и в Космоса – така е назован първият астероид, открит и изследван от българи в Националната астрономическа обсерватория „Рожен“.
Джон Атанасов е роден на 4 октомври 1903 г. близо до Хамилтън, Ню Йорк. Неговият баща Иван Атанасов е български емигрант, роден в село Бояджик, Ямболско. През 1889 г. на 13-годишна възраст Иван Атанасов заедно с чичо си емигрира в Америка. Майката на Джон Атанасов, Ива Луцена Парди, е учителка по математика. В нейните вени тече ирландска и френска кръв. Семейството има 8 деца: Джон-Винсент, Еделин, Маргарет, Теодор, Ейвис, Реймънд, Мелва и Ървинг. След раждането на Джон-Винсент бащата работи като електроинженер в Остин, Флорида и по-късно в Брюстър, Флорида, където Джон завършва училище и се запознава с електричеството. Къщата им в Брюстър е първата им къща, в която има електричество, и Джон на 9-годишна възраст открива и поправя лошо свързана електрическа крушка на верандата.
В училище е добър ученик с интерес към спорта и най-вече към волейбола. Интересът му към волейбола намалява, когато баща му купува нова сметачна линийка, с която да си помага в работата. Джон е напълно запленен от нея. През това време той научава от майка си за съществуването на бройни системи, различни от десетичната, и ги разучава – най-вече двоичната бройна система.
Когато Джон трябва да постъпи в гимназия, семейството се премества във ферма в Олд Чикора, Флорида. Той завършва гимназията в Мълбъри за две години с отличие по науки и математика. След това решава, че иска да се занимава с теоретична физика и през 1921 г. постъпва в университета на Флорида в Гейнсвил. Дипломира се като бакалавър по електроинженерство през 1925 г. Получава много предложения за работа, включително от Харвард. Приема това от Щатския колеж на Айова, защото е първото, което получава, а и заради репутацията на заведението по отношение на техниката и науките.
Така през лятото на 1925 г. 22-годишният Джон отива в Еймс, Айова, където се намира Щатският колеж на Айова. През юни 1926 г. Джон защитава магистърска степен по математика в Щатския колеж на Айова и няколко дни по-късно се жени за Люра. Щатът Айова го наема за учител по математика.
Работата на Джон върху дисертацията „Диелектрическа константа на хелия“ му дава първите познания по сложни пресмятания. Той прекарва часове с калкулатора на Монро – една от най-модерните сметачни машини по това време. Насочва се към решаване на сложни задачи от областта на спектралния анализ и през 1935 г. разработва метод за анализ на спектри с табулатори.
След опити с различните налични по това време сметачни устройства Атанасов пръв въвежда понятието „аналогов компютър“. През 1936 г. заедно с Глен Мърфи, колега атомен физик, създават малък аналогов калкулатор за изследване на геометрията на повърхности, който наричат „Лапласиометър“.
През зимата на 1937 – 38 г. основната концепция на новата изчислителна машина вече е налице – тя трябва да бъде построена на базата на електронни елементи, да смята с двоични числа вместо с употребяваните дотогава десетични и да има отделна от процесора памет, която да е регенеративна (с кондензатори). Като сериозен проблем пред Атанасов се очертава този с организацията на паметта на машината, който според една популярна легенда намира своето разрешение по необичаен начин – една нощ, разочарован от множеството безплодни усилия, той се качва на колата си и кара без конкретна посока. След двеста километра спира в крайпътно заведение в Илинойс. Там на чаша бърбън разглеждайки редиците от бутилки, наредени на бара, стига до това, което ще се окаже практически реализираното впоследствие схемно решение. Освен физик и математик Атанасов е висококвалифициран експерт и в електронната техника, което му помага да проектира конкретните схемни решения. За построяване на машината Атанасов се нуждае от техническа помощ и неговият приятел Харолд Андерсън, също професор по физика в колежа, му препоръчва един от най-добрите си студенти – Клифърд Бери.
През март 1939 г. от университета му отпускат 650 долара и Атанасов и Бери започват работа, като монтажът на машината се извършва в приземието на лабораторията по физика. За броени месеци двамата създават и усъвършенстват прототип на цифрова изчислителна машина, по-късно наречена компютър на Атанасов-Бери или ABC.
През декември 1940 г. Атанасов среща за пръв път Джон Мокли по време на конференция и поради изразения голям интерес към машината и нейния принцип на работа поканва Мокли се занимава с аналогови изчислителни устройства, но не е виждал автоматичен електронен дигитален компютър. Впоследствие, при проведения съдебен процес през 1973 г. съдът стига до заключението, че в резултат на това именно посещение, на дискусиите, водени с Атанасов и Бери, на демонстрациите и запознаването с ръкописа, Мокли извлича от ABC „изобретяването на автоматичния дигитален компютър“.
С влизането на САЩ във Втората световна война през декември 1941 г. работата по компютъра е прекъсната. Въпреки че Щатският колеж в Айова започва процедура по патентоване, компютърът АВС така и не е патентован. Започва и спора за първооткривателство.По време на Втората световна война в САЩ е построен компютърът ENIAC с първоначална задача да изчислява балистични таблици за нуждите на американската армия. Конструиран е през 1945 г. от Джон Мокли и Дж. Проспър Екърт-младши и до 1973 г. се смята, че това е първият компютър. През 1955 обаче две компютърни компании – „Sperry Rand“ и „Honeywell“ започват съдебна битка относно патентите на ENIAC.
Патентният спор, т.е. съдебният спор за първооткривателството на компютъра, бележи голяма част от живота на Джон Атанасов. Той тече с години – от 1966 до 1973, изписани са стотици страници със свидетелски показания по техническата страна на спора, разпитани са много експерти, а Атанасов е главен свидетел. На 19 октомври 1973 г. Федералният съд излиза с решение, което обявява патента за ENIAC за невалиден и установява, че Мокли и Екърт са заимствали основните принципи на изобретението от Джон Атанасов.
През септември 1942 г. Атанасов постъпва в Морската артилерийска лаборатория във Вашингтон, където работи за отбраната. Става ръководител на акустичното подразделение в Морската артилерийска лаборатория, длъжност, за която му плащат над 10 000 долара – максималната заплата за държавна работа по това време. Той е натоварен със задачата да създаде компютър за американския флот. През същото време е включен в първия атомен опит в Тихия океан – проект, който той харесва изключително много.
През 1948 г. при едно от отиванията си в Еймс Джон Атанасов с изненада и разочарование научава, че компютърът Атанасов – Бери е махнат от сградата на физиците и разглобен. Нито той, нито Бери са били информирани, че компютърът ще бъде унищожен. Запазени са само няколко негови части.
Дългото му отсъствие започва да се усеща в семейството. Той и Люра се отчуждават и през 1949 г. се развеждат. Люра се премества заедно с децата в Денвър, Колорадо. Същата година Атанасов се жени за Елис Кросби от Айова, с която работят по време на войната във Вашингтон.
През 1974 г. се завръща в Щатския университет на Айова. то вече е университет от 1959 г.), за да бъде почетен гост и ръководител на най-голямото студентско събитие на нацията: Veisha.
След дълго боледуване Атанасов умира на 15 юни 1995 г. в дома си в щата Мериленд.
относно обучение от разстояние
БЛАГОДАРИМ ВИ РОДИТЕЛИ!
Обръщение на Асен Александров, Председател на Сдружението на директорите в системата на средното образование, към родителите!
Уважаеми родители, през последните седмици се наложи да тестваме цялата ни образователна система.
Всички наши педагогически методики, знания и умения бяха поставени на изпитание. За всички нас – това беше за първи път. И за учителите и за децата и за родителите!
В тази безпрецедентна ситуация, ние превъзмогнахме себе си и системата-но Вие родителите ни се доверихте.Ние научихме нови методи и приложихме иновативни похвати - но Вие ни подкрепихте . Всеки ден тествахме себе си - но Вие ни окуражавахте!
И дори цялото ни общество да казва, че учителите, заедно с медиците сме героите на деня, то ние искренно си признаваме:
ВИЕ - РОДИТЕЛИТЕ СТЕ ГЕРОИТЕ НА ДЕНЯ!
Вие позволихте на децата да "учат по пижама", "да влизат в час" с домашните си любимци и включвайки камерите откривахте без страх домашната си среда. Никога досега домовете на вашите деца, макар и виртуално, не са били достъпни за всичките им съученици и учители, нито учителските домове за техните ученици. Развиха се нови форми на опознаване, на общуване, на близост. Сега повече от всякога всички ние си дадохме сметка, какво значи "заедно" и колко страшни могат да бъдат самотата и изолацията.
Вие повярвахте в нас, доверихте ни се, учихте заедно с нас и осигурихте възможността децата ви да усвояват учебното съдържание , да придобиват нови знания и умения.
Знаехме го, но забързани в суетния ритъм на ежедневните си задължения, често се разминавахме. А сега се срещаме всеки ден, макар и засега само online. Докато ние преподаваме и децата учат, вие слушате, занимавате се с домашните си ангажименти и ни опознавате. Усещате нашата любов и желание, а понякога и малко несигурност . А пък ние осъзнаваме вашите проблеми, колебания и волята да ги преодолеете. Защото, освен Учители сме и Родители. Но точно това ни направи по задружни, по истински и по реални. И децата виждат, усещат и осъзнават това доверие и единство.
Всеки ден научават едни от най-важните уроци за живота:
КАК СЕ ПРЕОДОЛЯВА СТРАХА И КАК ХОРАТА МОГАТ ДА СЕ ОБЕДИНЯВАТ ЗА КАУЗИ?
Компютърната ера ни научи на много неща и дойде времето да ги приложим по най-градивния начин, но ето че сега идва и следващата стъпка:
КАК ДА СЕ УЧИМ НА ЧОВЕЧНОСТ В ДИГИТАЛНИЯ СВЯТ?
И затова Вие , родителите, също станахте ученици, вие също се върнахте" в училище" , вие също учите всеки ден от голямото училище на живота - как да сме мили, как да сме загрижени, как да сме дисциплинарни, как да сме достойни, как да сме здрави, как да сме ЖИВИ! и затова:
ПОКЛОН ПРЕД ВАС РОДИТЕЛИ!
Години наред мечтаехме връзката учител-ученик-родител да сработи в една посока и да постигнем триединство ,взаимно разбиране и взаимопомощ. И ето сега-благодарение на солидарността на обществото ни, благодарение на общите ни притеснения и световна заплаха, се обединихме! Вие давате надежда на децата си, давате им дом и сигурност, давате им смисъл на жертвата да са изолирани и най-важното: успявате да съхраните българското семейство!
БЕЗ СЕМЕЙСТВО НЯМА ОБЩЕСТВО, НЯМА УЧИЛИЩЕ, НЯМА ДЪРЖАВА!
Заради всичко това, от името на всички учители , искам да Ви благодаря скъпи родители,че се справихте в тази ситуация по най-добрия начин, че надскочихте собствените си стереотипи, че сме единни и
ЗАЕДНО ЩЕ УСПЕЕМ!
Пазете се, защото заедно сме нужни на бъдещето...…..
Уважаеми Родители,
Във връзка с обявеното от Народното събрание извънредно положение в страната, всеки от нас е длъжен да прояви най-висока степен на отговорност към обществото. Нека запазим спокойствие и да предприемем всички необходими мерки, които се предлагат от Националния оперативен щаб и се прилагат от правителството на Република България.
Най-важната ни мисия днес е да опазим живота и здравето на нашите деца, на възрастните хора, на всеки човек.
Това, което ни се случва, води до промени във всички дейности на обществото, включително и в образователния процес.
Живеем в технологичен свят, който ни предоставя решения за бърза и надеждна комуникация. Сега тези възможности може да подпомогнат учебния процес и да допринесат за пълноценното прилагане на един нов подход към образованието. Дигитализацията е начинът учебно-възпитателната работа да не прекъсва.
Образованието в дигитална среда може да бъде приложено успешно само с Вашата подкрепа и в непрекъснато партньорство с педагогическите специалисти и ръководството на Вашето училище. Всички алтернативни варианти за учене и преподаване от разстояние могат да бъдат използвани. Става дума за електронни платформи за синхронно и асинхронно обучение, онлайн обучение в реално време и електронна комуникация. Подходящи са и електронните варианти на учебници, електронно четимите учебници, както и електронните ресурси на редица доставчици.
Комуникацията е възможна и чрез електронните дневници, електронна поща, социални мрежи и други, при което на учениците в домашни условия ще се оказва дистанционна подкрепа за самоподготовка и упражнения.
Един от положителните резултати на дигитализацията е подобреният обмен на информация между учители и родители. Тя позволява да се засилят процесите на двупосочна комуникация, което ще подобри взаимоотношенията между семействата и училището, ще внесе повече разбиране и толерантност.
За пълноценно прилагане на обучението от разстояние през идните дни е желателно да бъдат изпълнени следните препоръки:
- Следете постоянно информацията, която изпращат учителите на Вашето дете;
- Осигурете тиха и спокойна среда, където детето да се настани удобно и да може да се съсредоточи върху комуникацията с учителя и усвояването на учебния материал;
- Подгответе налично електронно устройство и при възможност – свързване с интернет;
- Съдействайте на педагогическите специалисти за изпълнение на инструкциите и задачите, които поставят;
Ето и някои практически съвети, с изпълнението на които ще допринесете в значителна степен за постигане на общите цели:
- Обсъждайте с детето си какви са неговите задачи за деня и следете за изпълнението им.
- Насърчавайте детето да бъде активно.
- Препоръчително е да осигурите присъствието на възрастен по време на учебния процес от разстояние.
- Съдействайте на по-малките деца с наличната техника, осигурете им възможност да гледат уроците по БНТ
- Споделяйте информация за проблема и насърчавайте Вашите по-големи деца да вземат отговорни решения и да ги прилагат по отношение ограничаване на физическите контакти с приятели и връстници.
- Поддържайте интензивна комуникация с учителите. Споделяйте затрудненията, които срещате, за да намерите заедно най-доброто решение.
Нека бъдем добронамерени, сплотени и да си сътрудничим в името на най-добрия интерес на детето.
Мога и зная как
На 21.02.2020г. в ПТГ"Джон Атанасов" се проведе училищния кръг от националното състезание по приложна електроника "Мога и зная как". Участниците бяха разпределени в две възрастови групи - 9 -10 и 11-12 клас.
Състезанието имаше два етапа - теоретичен тест и практическа част.
Победители в първа възрастова група са:
1. Александър Иванов
2. Златомир Стоичков
3. Андрия Иванов
И тримата от 9а клас, специалност Компютърна техника и технологии. Техният отбор се класира на 4 място, сред други професионални гимназии, което им дава право на участие в регионалния кръг, който ще се проведе в гр. Пловдив през месец март.
Във втора възрастова група победители са:
1. Денислав Андонов
2. Николай Станков
3. Стилиян Димчов
Всичките са от 12а клас, специалност Компютърна техника и технологии. Те получиха и сертификати от Техническия университет - Варна, с които могат да се запишат да следват в този университет след дипломирането си. Сертификатите бяха връчени от доц. Тодорка Георгиева.
Браво на нашите ученици. Всички участници получиха и ваучери за пазаруване в магазин Елимекс
Успех на регионалния кръг!
147 години от гибелта на Васил Левски
Здравка Евтимова с вкаменяваща реч за обесването на Васил Левски
„Днес сме се събрали да почетем 147 години от гибелта на Апостола. Преди около седмица екип български учени, български историци откриха в османските архиви в Истанбул нови документи, които хвърлят силна светлина върху мащаба на стройната мощна организация, която Васил Левски е създал.
Да, има предателство. Но ние трябва да мислим за силата, за мощта на създаденото от Левски. Аз се питам – помни ли някой името на робовладелеца, чиято собственост е бил робът Спартак? Помни ли някой името на патриция, чиято собственост е бил Езоп? Не го помним.
Ще запомни ли България името на предателя на Левски? Ако сравним това създание с червей, ще обидим червея.
Aко сравним предателя с кал, ще обидим калта.
Моят баща се казваше Васил. Когато се роди малкият ми син и го кръстихме Васил, баща ми – електротехник от Перник – каза „Здравке, гледай това дете. То не носи само моето име, а носи името на Апостола. Гледай го така, че да стане свестен човек. И костите на Дякона да не се срамуват от него“.
Днес ние сме тук, имаме деца. Наша задача е да ги възпитаме така, че те да не се научат на унизително пълзене. Да не се научат на раболепничене пред силните на деня. Нека всички деца, родени под българско небе, имат свободата. Какво е свободата днес? Свободата днес са знанията и уменията, които имаме. Никой не може да ни ги отнеме. Свободата днес е единствената валута, единствената разменна монета, която отваря вратите на България навсякъде по света.
Аз си мисля за корумпираните, онези, които късат плът от плътта на България, които крадат от новородените, които крадат от болните, за да пушат пура, която струва 2000 евро, онези, които имат къщи, тънещи в разкош, но в основата на тези къщи са окрадените пари на болни деца, които чакат много често напразно избавление от болката. Не, България не е по-слаба от предателството. България живее и днес. Почтеността и достойнството живеят и днес. Нито едно бойно знаме, независимо колко голямо е подразделението, не е пленено в битка.
Умирали са 7-8 знаменосци, предавали са знамето един на друг, и то ненакърнено е запазвало свободата, такава, каквато Апостолът ни е завещал.
Днес политиците имат много силен шанс да живеят и работят така, че утре България да назовава с имената им улиците, по които децата отиват на училище, площадите, по които младите и старите срещат любовта и радостта. Искам да кажа за ония българи, които днес не са с нас, а са в чужбина, но те знаят онази пътечка пред родния дом. Те знаят, че няма някой, който да е по-голям от българския изгрев. По-голям и по-красив от българския залез, когато това е залез с достойнство. Защото в залеза се ражда нова България. Защото ние сме научили младите да не се кланят. Аз го вярвам. Искам моите деца да са такива. Искам младите, които срещам да са такива. И много често те са такива.
„Приятелят ми Левски“, пише Ботев, „беше нечут характер. Студ. Дърво и камък се пука от студ, а той пее.“
Нека когато ние сме най-смазани. Когато сме най-долу. Когато сме в мизерия. Да не се прекършим, да не се предаваме. Да мислим и за Левски. Да мислим за нашето бъдеще. Да мислим за децата си, да мислим за България.
И нека знаем какво е казал Ботев:
„Българска майка юнашка. Какви деца е раждала българска майка юнашка. Какви е момци хранила. Хранила, храни и днеска нашата земя хубава.“
И ние днес тази вечер не сме се събрали да отбележим 147-годишнината от гибелта на Апостола. Ние днес сме се събрали да ознаменуваме безсмъртието на България. То е в усмивките на нашите деца. Благодарим ти, Апостоле“
Второ място в състезание по роботика
По покана на иновативно основно училище „Даскал Димитри“ гр. Кюстендил, ученици на Професионална техническа гимназия „Джон Атанасов“ взеха участие в честването на патронния празник на основното училище, състоял се на 25.10.2019г.
Представителният отбор на нашата гимназия, в състав:
Мартин Стоянов, Даниел Кирилов /8ми клас/ и
Александър Иванов, Ивайло Боянов /9ти клас,
се класира на второ място в организираното от домакините състезание по роботика Robo Di.
Успехът ни беше споделен, тъй като трима от състезателите, освен настоящи ученици в Професионална техническа гимназия „Джон Атанасов“, са и бивши възпитаници на основното училище.
О Б Я В А
ПТГ „Джон Атанасов“-Кюстендил, обявява 0,5 свободно работно място за длъжност образователен медиатор по проект BG05M2OP001-2.011-0001 „Подкрепа за успех“, финансиран от Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ (2014-2020г.)
Работното място се обявява за една учебна година 2019/2020г.
ЧЕСТИТА НОВАТА 2019/2020 УЧЕБНА ГОДИНА!
ГРАФИК
ЗА ЗАПИСВАНЕ НА УЧЕНИЦИТЕ СЛЕД ЗАВЪРШЕН VII КЛАС
ГРАФИК
ЗА ПОПЪЛВАНЕ НА НЕЗАЕТИТЕ МЕСТА СЛЕД ТРЕТИ ЕТАП НА КЛАСИРАНЕ
ГРАФИК
ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ИЗПИТИ
С УЧЕНИЦИ В САМОСТОЯТЕЛНА ФОРМА НА ОБУЧЕНИЕ
сесия юни 2019 година
ПТГ " Джон Атанасов" отбеляза
140-ата годишнина от приемането на Търновската конституция
ГРАФИК
ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ИЗПИТИ
С УЧЕНИЦИ В САМОСТОЯТЕЛНА ФОРМА НА ОБУЧЕНИЕ
сесия май 2019 година
ХII клас специалност Компютърна техника и технологии
Отборът на Професионална техническа
гимназия „Джон Атанасов“
зае четвърто място в национално състезание
„Стани стипендиант на ЧЕЗ“
Състезанието по електроенергетика „Стани стипендиант на ЧЕЗ“ се провежда за ученици от 12 клас в професионално направление „Електротехника и енергетика“. В него могат да участват професионалните гимназии на лицензионната територия на ЧЕЗ в страната, в които се осъществява обучение по специалностите на професиите Електротехник и Електромонтьор. Организацията и провеждането на конкурса се осъществяват в партньорство между МОН и „ЧЕЗ България“ ЕАД.
През учебната 2018-2019 г. се проведе седмото издание на конкурса „Стани стипендиант на ЧЕЗ“, като традиционно, ученици от ПТГ „Джон Атанасов“ се класираха за участие във финалния, национален кръг, състоял се на 29 март в ПГМЕТ – гр. Плевен.
Училището ни беше представено от Иван Красимиров Евтимов и Антоний Жечков Йорданов – ученици от 12 клас, специалност „Електрически инсталации“. В третия, последен кръг, те показаха отлични електромонтьорски умения при реализирането на поставената им практическа задача и заеха четвърто място в крайното класиране.
Всички 12 участници във финалния кръг на конкурса получиха грамоти от Министерството на образованието и науката и сертификати за участие от „ЧЕЗ България“ ЕАД. Специални поздравления бяха отправени от проф. Валентин Колев, декан на Електротехническия факултет на Техническия университет, както и от ръководството на Висшето транспортно училище „Тодор Каблешков“. Те поканиха победителите да кандидатстват в съответните висши учебни заведения с оценката от изпита в състезанието.
Някои от нашите финалисти в момента работят в компаниите от Групата ЧЕЗ в България.
„Желая на всички финалисти в конкурса успешно бъдеще. Всички вие сте победители, само защото стигнахте до финалния етап. Запазете жаждата за знание, добрата енергия и ентусиазма, които ви доведоха тук. Те ще ви направят успешни специалисти в бъдеще“, каза Евгения Накова, директор Човешки ресурси в „ЧЕЗ България".
<
.png)
.png)
_LI.jpg)
.png)
.png)
.png)
.png)
.png)
