Добре дошли на сайта на ПТГ

 




!!! COVID  19 !!!
 
 
БЪДЕТЕ ОТГОВОРНИ КЪМ СВОЕТО ЗДРАВЕ 

И ЗДРАВЕТО НА ОКОЛНИТЕ!
 

 

За вас ученици!

За вас родители!

 

ПРАВИЛА, МЕРКИ И ДЕЙНОСТИ ЗА РАБОТА НА ПТГ"ДЖОН АТАНАСОВ" ПРИ COVID-19

 



Линк за родители, разработен от асоциация "Родители"

https://drive.google.com/file/d/19FPprHSevfjvAOG3q48QtgWmod6u1kBM/view?usp=saring

   

Линк - Правила за  безопасност на учениците  в компютърните мрежи в училището и в Интернет  

https://sacp.goverment.bg/sites/default/files/SafeNet_DAZD2020.pdf



График за записване на учениците след завършен VII клас



ЧЕСТИТ ПРАЗНИК – 24 МАЙ! 

Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост

НЕКА НЕ СТИХВА ЖАЖДАТА ЗА ЗНАНИЯ, ДУХОВНОТО ВЪЗВИСЯВАНЕ И СВЕТЛИЯТ ЗОВ НА БЪЛГАРЩИНАТА У ВСИЧКИ НАС! 



 

 

РОЖДЕН ДЕН

24-ти април -  ПТГ "Джон Атанасов" празнува РОЖДЕН ДЕН

 Снимка на ПТГ "Джон Атанасов" Кюстендил.

 

 

 

На педагогически съвет бе избрано името на училището - Джон Атанасов 

Кратка биография на Джон Атанасов

Малко са хората, които гравират с големи букви името си в световната история, още по-малко в тази на откривателите. Но той е един от тях. Големият учен, физик, математик и изобретател – Джон Атанасов! Бащата на компютрите е американец с български произход и това ни кара особено да се гордеем с него.

 

Отблясъци - 15 юни - delo.bg

Всъщност Джон Атанасов посещава България два пъти. Първото му посещение е през 1970 г. по инициатива на акад. Благовест Сендов. Тук е награден с орден „Кирил и Методий“ – първа степен. Тогава Джон Атанасов изнася няколко лекции в Българската академия на науките, посветени на изобретяването на компютъра.

Второто му посещение е през май – юни 1985 г. Джон Атанасов вече е признат за изобретател на непрограмируемия компютър, тъй като историческият съдебен спор е завършил в негова полза. Тогава е награден с орден „Народна Република България“ – първа степен.
Наред с двата си български ордена Атанасов вече е получил и най-голямото научно признание на България – през 1983 г. е избран за чуждестранен член на БАН, а от 1988 г. името на Атанасов кръжи и в Космоса – така е назован първият астероид, открит и изследван от българи в Националната астрономическа обсерватория „Рожен“.

Джон Атанасов е роден на 4 октомври 1903 г. близо до Хамилтън, Ню Йорк. Неговият баща Иван Атанасов е български емигрант, роден в село Бояджик, Ямболско. През 1889 г. на 13-годишна възраст Иван Атанасов заедно с чичо си емигрира в Америка. Майката на Джон Атанасов, Ива Луцена Парди, е учителка по математика. В нейните вени тече ирландска и френска кръв. Семейството има 8 деца: Джон-Винсент, Еделин, Маргарет, Теодор, Ейвис, Реймънд, Мелва и Ървинг. След раждането на Джон-Винсент бащата работи като електроинженер в Остин, Флорида и по-късно в Брюстър, Флорида, където Джон завършва училище и се запознава с електричеството. Къщата им в Брюстър е първата им къща, в която има електричество, и Джон на 9-годишна възраст открива и поправя лошо свързана електрическа крушка на верандата.

В училище е добър ученик с интерес към спорта и най-вече към волейбола. Интересът му към волейбола намалява, когато баща му купува нова сметачна линийка, с която да си помага в работата. Джон е напълно запленен от нея.  През това време той научава от майка си за съществуването на бройни системи, различни от десетичната, и ги разучава – най-вече двоичната бройна система.

Когато Джон трябва да постъпи в гимназия, семейството се премества във ферма в Олд Чикора, Флорида. Той завършва гимназията в Мълбъри за две години с отличие по науки и математика. След това решава, че иска да се занимава с теоретична физика и през 1921 г. постъпва в университета на Флорида в Гейнсвил. Дипломира се като бакалавър по електроинженерство през 1925 г. Получава много предложения за работа, включително от Харвард. Приема това от Щатския колеж на Айова, защото е първото, което получава, а и заради репутацията на заведението по отношение на техниката и науките.

Така през лятото на 1925 г. 22-годишният Джон отива в Еймс, Айова, където се намира Щатският колеж на Айова. През юни 1926 г. Джон защитава магистърска степен по математика в Щатския колеж на Айова и няколко дни по-късно се жени за Люра. Щатът Айова го наема за учител по математика.

Работата на Джон върху дисертацията „Диелектрическа константа на хелия“ му дава първите познания по сложни пресмятания. Той прекарва часове с калкулатора на Монро – една от най-модерните сметачни машини по това време. Насочва се към решаване на сложни задачи от областта на спектралния анализ и през 1935 г. разработва метод за анализ на спектри с табулатори.

 

След опити с различните налични по това време сметачни устройства Атанасов пръв въвежда понятието „аналогов компютър“. През 1936 г. заедно с Глен Мърфи, колега атомен физик, създават малък аналогов калкулатор за изследване на геометрията на повърхности, който наричат „Лапласиометър“.

През зимата на 1937 – 38 г. основната концепция на новата изчислителна машина вече е налице – тя трябва да бъде построена на базата на електронни елементи, да смята с двоични числа вместо с употребяваните дотогава десетични и да има отделна от процесора памет, която да е регенеративна (с кондензатори). Като сериозен проблем пред Атанасов се очертава този с организацията на паметта на машината, който според една популярна легенда намира своето разрешение по необичаен начин – една нощ, разочарован от множеството безплодни усилия, той се качва на колата си и кара без конкретна посока. След двеста километра спира в крайпътно заведение в Илинойс. Там на чаша бърбън разглеждайки редиците от бутилки, наредени на бара, стига до това, което ще се окаже практически реализираното впоследствие схемно решение. Освен физик и математик Атанасов е висококвалифициран експерт и в електронната техника, което му помага да проектира конкретните схемни решения. За построяване на машината Атанасов се нуждае от техническа помощ и неговият приятел Харолд Андерсън, също професор по физика в колежа, му препоръчва един от най-добрите си студенти – Клифърд Бери.

През март 1939 г. от университета му отпускат 650 долара и Атанасов и Бери започват работа, като монтажът на машината се извършва в приземието на лабораторията по физика. За броени месеци двамата създават и усъвършенстват прототип на цифрова изчислителна машина, по-късно наречена компютър на Атанасов-Бери или ABC.

През декември 1940 г. Атанасов среща за пръв път Джон Мокли по време на конференция и поради изразения голям интерес към машината и нейния принцип на работа поканва Мокли се занимава с аналогови изчислителни устройства, но не е виждал автоматичен електронен дигитален компютър. Впоследствие, при проведения съдебен процес през 1973 г. съдът стига до заключението, че в резултат на това именно посещение, на дискусиите, водени с Атанасов и Бери, на демонстрациите и запознаването с ръкописа, Мокли извлича от ABC „изобретяването на автоматичния дигитален компютър“.

С влизането на САЩ във Втората световна война през декември 1941 г. работата по компютъра е прекъсната. Въпреки че Щатският колеж в Айова започва процедура по патентоване, компютърът АВС така и не е патентован. Започва и спора за първооткривателство.По време на Втората световна война в САЩ е построен компютърът ENIAC с първоначална задача да изчислява балистични таблици за нуждите на американската армия. Конструиран е пр